---

Като бебе малкото момче многократно се събуждало през нощта и плачело в паника, за да идат родителите му да го утешат. Те се опитали да му помогнат по някакъв начин и намерили статия за специална техника, която намерили за правдоподобна: плачещото дете се държи здраво в прегръдките, за да бъде утешено и чрез „прегръдката“ да придобие усещане за сигурност и утеха, възпроизвеждайки сигурността в утробата на майката.

Те трябвало да направят това около десет пъти, докато детето се успокои. Методът проработил доста добре, но в началото детето се извивало и искало да се освободи от хватката.

На следващата година родителите му забелязали, че детето мрази да го държат здраво – станало почти невъзможно да го гушкат. Поради това поведение бащата, който от години работел интензивно с 5БЗ, предположил, че това поведение всъщност е активната фаза на така наречения „моторен конфликт“. Това означавало, че детето е имало мъчителното усещане по време на техниката на „прегръдката“, че не може да се освободи, тъй като е било възпрепятствано да се движи. Вероятно е било вече твърде голямо за тази техника, тъй като проявявало силно желание да се движи още на 6 месечна възраст и така възприело дадената ситуация като двигателен конфликт, което означава „не му е позволено да извършва движение“.

Разработената стратегия беше да му кажем и да му покажем, че отсега нататък вече никой няма да го държи против волята му – и родителите се погрижиха това наистина никога повече да не се случва. Тъй като детето току-що беше започнало да развива говора през втората година от живота си, отне няколко месеца тези промени да бъдат разбрани от детето. Тогава родителите започнаха да забелязват следната промяна:

Лека полека детето отново стана „по-доверчиво“: Първо гушкаше майка си, когато искаше да бъде утешено, а след това все по-често и баща си.

По това време, през ноември 2016 г., бащата разказа на няколко члена от семейството и на някои познати за прогнозата, че тази СБС е активна при сина му и че следователно е вероятно то да получи епилептичен припадък в следващите няколко седмици и че никой не бива да изпада в паника, ако това се случи в негово присъствие.

Причината за това прогнозиране е, че при епилептоидната криза на моторния конфликт възниква епилептичен припадък, което означава най-късно 3 седмици след разрешаване на конфликта. В повечето случаи се случва през нощта, когато сте в дълбока релаксация.

Всъщност конфликтът беше разрешен през декември 2016 г. по време на новоприетите мерки за безопасност на детето, така че на сутринта на 04.01.2017 г. в 04:45 часа настъпи Епикризата на СБС – прогнозираният епилептичен припадък.

Не беше много силен или по цялото му тяло, но ръцете му имаха конвулсии нагоре и назад, в посоката, в която обикновено човек се опитва да се освободи, когато е задържан.

Детето се събудило веднага и очите му издавали ужас. Всъщност, то някак си успяло да прекъсне пристъпа след няколко секунди. Когато отново заспало, припадъкът се върнал за частица от секундата, така че веднага отново се събудило и го прекъснало. Този модел продължил няколко часа. За щастие родителите успели да останат спокойни поради разбирането си за процеса; обяснили го на детето и го успокоили. Това бил последният епилептичен припадък в живота му.

Оттогава нуждата му от гушкане станала много по-силна, от което всички членове на семейството много се радват. Дори дядото отбеляза, когато го видя отново след няколко седмици, колко много се е променил в това отношение!

Вследствие на гърча, в продължение на няколко седмици детето се страхувало да заспи в тъмнината, защото се опасявало от друг припадък.